Слънчева сутрин. В
небето няма и едно облаче. Птичките пеят, а свежият въздух изпълва дробовете
ми. Ухилен съм. Сънувах я.
След
последната ни среща често се случва да се заседява в мислите ми.
Красива е. Дори и
когато броди из съзнанието ми, мога да усетя онази аура, която кара дъхът ми да
спира. Очите ѝ са дълбоки като звездни мъглявини. Зелени на цвят и искрящи с
емоция. Когато тя е на близо светът изглежда по-приветлив. По-слънчев.
На бузата си още мога
да усетя въздушната целувка от миналия път.
Стоя на уреченото
място и чакам. Наоколо е пусто. Неделя сутрин е. Никой не излиза по това време.
Само тези, чиито души не могат да спят.
Тик-так минава
времето. Притеснявам се. Може да е размислила. Стомахът ми се свива на топка.
Преглъщам. Металната слюнка ме кара да изтръпна, но трябва да пазя маниер.
Има човек седнал на
една от пейките в парка, четящ вестник, който ме гледа странно. Съжалява ме.
Предполагам си личи, че чакам момиче. Откъде е сигурен, че не съм подранил, а
тя просто идва на време? Не. Твърде опитен е. Веднага е разпознал несигурността
по лицето ми.
„Да, така е,
господине“ – казвам му на ум. – „ Тя може и да не дойде.“
„Да ѝ звънна ли?“ –
запитвам се. – „Ами ако сметне, че съм някакъв нетърпелив тип. Не. Ще чакам.“
Поглеждам часовника
си. Минали са петнайсет минути от часа на срещата ни. От нея няма и следа. Нито
съобщение. Нищо.
На близкото дърво
чурулика някаква птичка.
„Беше тук и когато дойдох“ – замислям се. – „А дойдох петнайсет минути по-рано.“
Изглежда угрижена.
Пристъпва от краче на краче. Песента ѝ е тъжна, някак меланхолична.
-- Тръгвай си! –
извиквам ѝ на птичката. – Тя няма да дойде!
Мъжът, четящ вестник,
ме поглежда изпод очилата си и ми казва:
-- Не е важно дали ще
дойде, момче! Важното е дали си струва чакането. Аз чакам вече двайсет години.
Но едно мога да ти кажа! За онази девойка всяка минута чакане си струва!
Представям си нежните
ѝ зелени очи и допира на меката ѝ кожа. Изваждам книга от чантата си и се
настанявам удобно до господина.
Дали ще дойде? by Alexander Tsankov is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
Permissions beyond the scope of this license may be available at http://proxyfantasy.blogspot.com.
Няма коментари:
Публикуване на коментар