понеделник, 5 май 2014 г.

Дали ще дойде?

Слънчева сутрин. В небето няма и едно облаче. Птичките пеят, а свежият въздух изпълва дробовете ми. Ухилен съм. Сънувах я.
          След последната ни среща често се случва да се заседява в мислите ми.
Красива е. Дори и когато броди из съзнанието ми, мога да усетя онази аура, която кара дъхът ми да спира. Очите ѝ са дълбоки като звездни мъглявини. Зелени на цвят и искрящи с емоция. Когато тя е на близо светът изглежда по-приветлив. По-слънчев.
На бузата си още мога да усетя въздушната целувка от миналия път.
Стоя на уреченото място и чакам. Наоколо е пусто. Неделя сутрин е. Никой не излиза по това време. Само тези, чиито души не могат да спят.
Тик-так минава времето. Притеснявам се. Може да е размислила. Стомахът ми се свива на топка. Преглъщам. Металната слюнка ме кара да изтръпна, но трябва да пазя маниер.
Има човек седнал на една от пейките в парка, четящ вестник, който ме гледа странно. Съжалява ме. Предполагам си личи, че чакам момиче. Откъде е сигурен, че не съм подранил, а тя просто идва на време? Не. Твърде опитен е. Веднага е разпознал несигурността по лицето ми.
„Да, така е, господине“ – казвам му на ум. – „ Тя може и да не дойде.“
„Да ѝ звънна ли?“ – запитвам се. – „Ами ако сметне, че съм някакъв нетърпелив тип. Не. Ще чакам.“
Поглеждам часовника си. Минали са петнайсет минути от часа на срещата ни. От нея няма и следа. Нито съобщение. Нищо.
На близкото дърво чурулика някаква птичка.
„Беше тук и когато дойдох“ – замислям се. – „А дойдох петнайсет минути по-рано.“
Изглежда угрижена. Пристъпва от краче на краче. Песента ѝ е тъжна, някак меланхолична.
-- Тръгвай си! – извиквам ѝ на птичката. – Тя няма да дойде!
Мъжът, четящ вестник, ме поглежда изпод очилата си и ми казва:
-- Не е важно дали ще дойде, момче! Важното е дали си струва чакането. Аз чакам вече двайсет години. Но едно мога да ти кажа! За онази девойка всяка минута чакане си струва!
Представям си нежните ѝ зелени очи и допира на меката ѝ кожа. Изваждам книга от чантата си и се настанявам удобно до господина.


Creative Commons License
Дали ще дойде? by Alexander Tsankov is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
Permissions beyond the scope of this license may be available at http://proxyfantasy.blogspot.com.

Няма коментари:

Публикуване на коментар