Животът не винаги е това, което очакваме. Не винаги има ангели, които да се грижат за всеки от нас, малки крилати бебета, които да ни обстрелват с любовни стрели, книга, в която да е предначертана съдбата на света. Понякога нещата не са такива каквито си мечтаем да са. И в този свят не бяха...
Някъде в североизточната част на безкрайното черно нищо, наречено бездна, плуваше огромна топка концентрирано време и пространство. Всъщност и това не е така. Тази огромна топка не плуваше в бездната. Те съществуваха паралелно едно от друго. По точно щеше да е твърдението, че в една част от бездната просто може да се раздере фината материя разделяща сферата с пълното нищо. Не ме разбирайте погрешно! Има и други светове отвъд бариерата на бездната, при които други закони действат и друго ги разделя от черното.
Но сега не е момента да ви разправям за тях. Нека се върнем върху огромната сфера, която излъчваше бяло синя светлина.
Ако надникнем вътре, от далече ще се открие чудна гледка. Гигант се е отпуснал върху легло от облаци и неподвижно прекарва вечността. На равни интервали от време( драги мои читатели, дори да не знаете какво представлява времето( все пак то реално не съществува никъде другаде освен в тази малка сфера) ще ви обясня по-подробно в някой по късен етап на моя разказ.) по-малка сфера от магически енергии смесени с няколко странни кристални елемента, светеща в цвят преливащ от червено в жълто, се издига от краката на това огромно митологично същество и след като минава през цялата площ на тялото му, с леко разтръскване и меко червена, експлозия изчезва като привидение.
Изчезне ли от мястото, където се създава се появява друга, този път приблизително бяла сфера, която прави същите движения.
Но, ако пък се вгледаме от още по-близо в това измерение, ще видим нещо, което природата нарича чудо, но ние за по-кратко ще му викаме човешки същества или резултати от многократна еволюция побутната от нуждата за оцеляване.
За големината на Титана или Гиганта (все едно как го наричате) те са по-скоро микроорганизми. Но дали те мислят така? Не! Според тях този свят е напълно създаден за тях и никой друг няма правото да докосва тяхната действителност.
Човешките същества до такава степен са се адаптирали към живота върху скалистото тяло на Титана, че с нашия птичи поглед може да забележим много удивителни ръчно създадени от човека здания показващи неговото величие.
Като вземем предвид това, че първо ви разказах за странната топка от жълти лъчи, която тук и викат слънце, ще започна с осемте огромни кули на пречистената светлина.
Хиляди магьосници последователи на култа към светлината ежедневно изпълняват своята работа, за да изгрее тъй нареченото по-горе слънце.
Теорията за липса на източник на енергия в това измерение е дълга и затова аз ще я пропусна. Единственото, което ще ви спомена е, че тук енергия не се губи. Просто по различни начини, в повечето случай с помощта на човешка ръка, тя преминава от един вид в друг. Както в този случай от Зооморфните същества, живеещи в опасните гори или понякога дори сред хората, са източник на енергия. Магьосниците, убивайки ги извличат тази енергия, която използват в тези осем огромни кули, да захранват сферата даваща им светлина.
Та тези осем кули не са само източник на една от най-важните причини за кръговрата на измерението, не са и невероятни шедьоври целите обковани в злато и изпълнени с приказно красиви форми и завъртулки, ами и са символ на гордост величие и просперитет. С минаването на толкова години постоянно еднообразие, тези същества са сметнали себе си за отговорни за случващото се с техния любим Титан.
Да, да, знам, че те не могат да се бъркат в чувството за ред на вселената. Но в този разказ те ще разберат, че когато е дошло времето на Титана Агарая да се събуди, искат или не. ще трябва да следват волята на съдбата. (ако съществува!)
Няма коментари:
Публикуване на коментар