събота, 3 февруари 2018 г.

Карцер Хаос за Ана

Инвиктус 04 се приземи на платформата за кацане. Желязото изкърца под натиска на тежката машина, прозорците на станцията се разклатиха в ритъм със старата ламарина, а смъртоносният газ, обвиващ затвора, се отдръпна лежерно, за да раздвижи застоялата атмосфера. 


Шлюзовете на десантния кораб се отвориха и отвътре се показаха Основните Заподозрени - Къл Тул'Ул и Микариус Спроут, облечени в раирани космически екипировки с прикачени противогази.
- Няма ли кой да ни приветства? - изграчи Къл по радиостанцията и притисна плазмения неутрализатор до гърдите си.
- Основните Заподозрени винаги са добре дошли. - изсмя се Микариус.- Oсобено в най-тъмните кътчета на този квадрант.
- Дезертираната станция "Карцер Хаос". Инцидентът на века! Затворът за духове! Вечното стенание! Вълнувам се, Мики, та чак ме сърбят пръстите под спусъка.
- Ще се стреля на месо, ако още не е изгнило. - потвърди колегата му по занаят, докато проверяваше предпазителя на квантовия калибратор.
Двамата пристъпиха напред и Инвиктус 04 затвори автоматично врати.
Пред тях се откри най-известния затвор на квадранта - "Карцер Хаос", разделен като по кадастрална карта на три крила. Крило Алфа, което се облягаше на лазерната ограда, се състоеше от стаите на надзорниците, зад него се издигаше кулата на плача, прикрепена към Крило Бета - трудовият лагер на затворниците, докато крило Гама, преливащо в скалния релеф, използваше естествената преграда на планината, за да превърне целия комплекс дупка, от която не се излиза.
- Намираме досието, взимаме лекарствата, отиваме си вкъщи. Къл Тул'Ул може да е мъжага, но Къл Тул'Ул не е глупав.
- Намерим ли нещо, което този квантов калибратор да не може да калибрира си плюем на петите и Основните Заподозрени нямат нищо общо с "Карцер Хаос". От сега се разбираме - няма геройщини, няма "още малко". 
Удариха юмруците си и бавно застъпваха към входа.
Входната порта, както повеляваше традицията на местата, на които никой не иска да припарва, бе широко отворена. Без никаква доза скришност още от началния коридор се виждаха разпилените кости на предишните съдържатели на мястото. Нямаше униформи, нямаше отличителни знаци, нямаше пристрастия. Това, което ги е застигнало, според официалната версия отровния газ, според неофициалната - същества наричани "косачите", не си е направило да остави нещо, според което Основните Заподозрени да могат съвсем археологически да подходят към останките, разграничавайки тези на управляващата класа от тези на плебеите, сиреч затворниците.
- Сайри, не е нужно да поставяш такъв лингвистичен праг на историята. - заяде ми се Микариус Спроут и погледна със злоба предавателя, чрез който успявам да предам наративния елемент на случката.
- Остави я. - прекъсна го Къл. - Обеща да ми сготви от онези метеоритни гъби с люта плака, когато се върнем на борда на Инвиктус.
Обещах. Така е. Готвенето на галактически отпадъци ми влизаше в задълженията на навигатор и кормчия на кораба. Нека не задълбаваме в моите колинарни умения и насочим наратива обратно върху Основните Заподозрени.
Както показваше камерата, инсталирана на рамото на Къл, основното захранване на станцията бе прекъснато. Мракът се оглеждаше в слабите светлини на фенерите, закачени за шлемовете на двамата.
- Според основната навигационна карта, ако продължим направо ще стигнем до рецепцията.
Достигнаха до затворената порта с неработеща табела и се облегнаха на стените. Отвътре се чуваха звуци.
- Лазене по студените плочи. Този дрънкащ звук е разбутването на костите. Къл, на сигнала ми - влизаме.
Къл Тул'Ул поклати тежко глава и без да чака каквото и де е насочи плазмения си неутрализатор към металната врата и задържа спусъка. Докато се оформяше енергийна сфера пред дулото на оръжието, масивната грамада стисна зъби и подготви опорния си крак. Удaрната вълна накара ботушите на Къл да заскърцат по пода и той инстинктивно подскочи няколко метра назад. Прахта от сгромолясването на стената се разнесе из коридора и замъгли камерите.
- Мамка му, нищо не виждам! Отбой! - изграчи грамадата и вдиша дълбоко от кислородната бутилка. - Мики, отстъпвай веднага, дяволите да те вземат!
Камерата на Микариус потръпна и за секунда нещо отрази светлината от фенера му. Последва светкавица и образът се изкриви, докато не се раздроби и не се сля с прахта от предишната експлозия.
- Имам една добра и една лоша новина - задъхан отбеляза той.
- Какви ги вършиш бе, Спроут? - изкрещя Къл Тул'Ул, а лицето му в шлемният проектор, комуникиращ директно с кораба се изкриви в онази варварска свирепост, която само един бивш член на племето Заратулу, можеше да излъчва.
- Лошата новина, Сайри, е, че има нещо живо на това прокълнато място, добрата е, че оръжията действат!
- Не ме игнорирай... - докато грамадата завърши изречението си, партньорът му вече прекрачваше портата на залата, служеща за рецепция. - Сайри, не ме прекъсвай, моля те. Най-малкото не е цивилизовано.
- Сайри - спомена името ми Микариус - прегледай записите на камерата ми и виж дали ще успееш да уловиш образа на съществото, Къл, престани да се чувстваш културно отвергнат и ела да разгледаме за основната функционалност на сървърите и ако може да извлечем някаква информация къде се крие досието на Флин.
Върнах обратно записите и това, което открих бе ужасяващо. Деформираното лице, което изпълни мониторите ми, бе размазано в прахоляка от рухналата порта. Някои изкуствоведи биха описали гледната като символна безтегловност...
- Сайри.. - иронично вметна Мики. - Изпрати ни снимката в командния панел.
- Не знам как биха го описали твоите изкуствоведи, но на мен ми изглежда като човешко същество изкъпано в метеоритен дъжд. Като от онези дармантски сирена. - интелигентно и съвсем разумно отбеляза Къл Тул'Ул, унищожил без да иска и може би без да разбира лиричното ми описание.
- Аз бих заложил на някаква болест. Въпросът е дали е променило жизнените му цикли или си имаме работа с феномен Post Mortem. - заключи Спроут обзет от своята мания да открие живот извън вече доказаните парадигми.
- А може и да е зомби. - измрънка под носа си Къл съркастично. Дори жителите на отделечените квадранти, какъвто бе галактическият варварин, са наясно, че феномени като "немъртви" и "духове" са крайно имагинерни и нямат почва в разумната изследователска наука.
- Като толкова знаеш какво е това, обясни ни де? - заяде се Микариус с явна неприязъм, че цялостната роля на разказвача в тази история е само моя.
Сайри бе на мнението, че това е организъм мутирал в резултат на резистентностна му към отровната природа на газа. Киселинността на субстанцията не го е убила, но е надупчила кожата му на решето. 
Основните заподозряни не ме отразиха. Още преди да им отговоря вече се бяха заели с ровенето по архива.
- Какво да го вземе хаоса е това? - изпсува Къл след като натисна един от бутоните на станцията и всички инкрустирани линии светнаха в лилави оттенъци. Върху бюрото се открояваха пулсиращи метални дискове с диаметър не повече от 15 милиметра. - Спроут? Намирисва ми на проблеми, а знаеш, че моят нос не лъже.
Микариус Спроут бе замъзнал на място, а лицето му в прожектора добиваше неестественият за него бяло-син тен.
- Това не е... - досети се той и да това беше. - Но технологиите от неоновата епоха са забранени със закон! По дяволите! Спомням си как последния сенатор, който притежаваше достъп до ЕДИН такъв чип го екзекутираха без право на амнистия!
Оказа се, че в Карцер Хаос още използваха старите диаграмни прожектори. Технология, датираща от неоновата ера и оперираща чрез малки диаграмни чипове захранвани от слюнка и използващи огледалната повърност на водата в нея, за да проектират диаграмното разпределение на информацията в по-мащабните сървъри. Повечето източници, до които имахме достъп чрез връзките ни в мраморния сенат, говореха за жива технология, изпълняваща своите логически процеси чрез споделени система от протоколи наричани "чувства". Редица от потулени инциденти биват причината за изтеглянето на неоновата технология. Говори се за изчезнали планети внезапно изключили се от имперската система.
- Значи се захранват със слюнка? - Къл изсумтя, аз само потвърдих -  А, аз от къде да му извадя тая слюнка? Ако си сваля шлема, туко виж съм запреличал на онова зомби. Страшна излагация, Мики! Страшна!
- Слюнката не трябва да е наша, Къл. - отговори му хладно Микариус. - Самият чип би разпознал ДНК-то ни и би заличил цялата си информация. ако работи както трябва. Разбира се.
- И значи к'во? Да си ходим освен? - започна да се изнервя Къл. - Сериозно, колко точно ни е притрябвало това досие на Флин? Защо си губим времето в тази дупка, заради самопризнанията на един самозванец? Как ще сме сигурни, че това, което ще намерим ще е пълно с истини...
- Къл Тул-Ул. - прекъсна го Спроут. - Спомняш ли си времето в затвора G-04? - Къл кимна. - А спомняш ли си времето в мините на Тур-Мара? - Къл пак кимна. - А по дяволите, спомняш ли си времето в Блатото Пангиб? Черна бе работата там. Заслужавахме повече, знаехме, че заслужаваме повече и заслужихме повече с времето. Сега работим за големите клечки в Мраморния сенат. Приети сме с почести, изпращат ни със страх, че ще се върнем. Имаме слава, която сами си заслужихме. Само споменаването на Основните Заподозрени кара повечето да пълнят гащите! В момента се намираме на най-опасното място в галактиката, на което никой няма достатъчно смелост да изследва! Яхнали сме вълната и само от нас зависи накъде ще се движи историята на вселената! Не е ли вълнуващо? Не трепери ли всяка клетка на тялото ти, докато гледаш как пулсират светлините по таблото!
- Ако не съм ти казвал преди, казвам ти го сега - захапал си си кислородната клапа и дъвчеш ли дъвчеш! Сайри, ако нещо се случи с нас и никога повече не полетим в открития космос, ти ще трябва да разказваш за нашите приключения, ако някой изобщо се измъкне от това място.
Звуци на огъващо се желязо прекъсна последвалата тишина. Микариус Спроут се силеше на металния обков на кутията, намерил от някъде кози крак. Използваше силата на лоста и цялата си тежест, за да деформира механизмите, държащи дисковете. Диаграмните чипове се откъснаха от поставките си и се затъркаляха по мраморните плочки. Къл от своя страна ги събра в една торба и ги закачи за раницата си.
- Чуваш ли ги? - прошепна Микариус.
- Стенания. Плач. Терзания. - отвърна Къл, а жизнените му показатели започнаха да играят по таблиците.
През звуковите предаватели не се чуваше нищо. 
- Те са видяли всичко, Мики. Не ги разбирам, но мога да го усетя. Раздираща тъга.
- Не знам за какво говориш - очите на Спроут сълзяха. докато хрипаше - но трябва да ги измъкнем от тук, каквото и да ни коства. 
В торбата нещо се размърда и Къл по инерция свали светкавично раницата си и затегна връвта.
- Шшшшт. - викна ѝ Къл и я заплаши да я забие в пода с всичка сила. - Достатъчно е достатъчно. - Торбата като че ли кимна в съгласие и се успокои. - Така, така. Почна да ми писва от това място.