петък, 28 февруари 2014 г.

Да откраднеш сърце

    Стъмваше се. Лекият пролетен вятър галеше двамата влюбени. Те се държаха за ръце и се разхождаха тихомълком. Времето беше спряло. Светът беше затаил дъх и очакваше нещо да се случи.
    Паркът беше пуст. Никой вече не идваше по тези места. Катерушките, изкривени в уродливи форми, още от нашествието приличаха на демонски портал. След това, което се случи, никой не можеше да вини хората, че изпитваха неописуем ужас и от най-безобидните неща. Дори и бездомните се страхуваха да идват по тези места.
    Той се пресегна и я хвана през кръста, докато се смееше в един мек и нежен тон. Тя просто остави ръката му да я обгърне и се усмихна немошно.
    На лунната светлина черната дантелена рокля изглеждаше като премяна за някоя черна магьосница. Черният грим под очите ѝ подсказваше любовта ѝ към нестандартното, а аленото червило желанието ѝ за приключения.
    -- Каква красива нощ! - възкликна тя и разроши катранено черната си коса с ръка.
    -- Красива е. - отвърна ѝ той и отплесна погледа си в облаците.
    -- Тук е толкова страшно! - усмихна се дяволито момичето и го погледна предизвикателно.     Прокара ръка през лицето му и понечи да го целуне, но се спря на сантиметри. - Какво ще стане ако тук изскочи демон? А какво ще стане ако това се случи, докато се любим?
    -- Какъв демон? - попита невинно момчето и сложи ръце на ханша ѝ. Погледна я в очите. Две огромни бездни се разкриваха пред погледа му. Устните му се извиха в усмивка. - Демоните вече ги няма, Алиша. Отдавна никой не е чувал за тях.
    -- Аз чух нещо интересно, Деймиус. Чух, че те са придобили човешки облик и са се смесили с хората. - тя прокара пръст през лицето му и спря на устните му. - Не е ли възбуждащо да си представиш, че някой ден може да си близък с такова същество. Ласките му от другото измерение да ги усещаш по тялото си, да можеш да усетиш ноктите му по гърба си? Това място ми влияе по този начин!
    -- Плашиш ме, Алиша. Не съм сигурен дали разбирам какво искаш да кажеш.
    -- Нали ти ме доведе тук или и теб те е страх като другите мишоци, които се опитват да ме свалят? Не искаш ли да го направиш с мен, на това отритнато от бога място? Не е ли това, което искаш?
    -- Искам сърцето ти. - прошепна Деймиус в ухото ѝ.
Тя се разсмя.
    -- Всички сте такива. Не можете ли да разберете, че аз не го приемам толкова на сериозно? Аз искам само удоволствието...
    Ръката му се вмъкна под дрехите ѝ и усети топлината на тяло, което изтръпваше от всяко негово докосване. Прокара я до бюста ѝ и тя облещи очи. Пръстите му се впиха на дълбоко в плътта и сграбчиха сърцето ѝ.
    -- Ти си демон! - изпищя тя и го погледна с изцъклени очи.
    Хватката му напълно се затвори върхо биещото сърце. Тя стоеше неподвижна и препарирана. Това толкова му харесваше, че спря за няколко секунди и се наслади на вледеното от страх  тяло. След това рязко дръпна органа от тялото ѝ. Нямаше дори рана. Перфектна работа.
    Момичето изпадна в несвяст. Изглеждаше толкова красива, когато животът беше на прага да я напусне. За нейно съжаление тя нямаше да умре. Щеше да се събуди утре сутрин и нямаше да помни нищо от това. Щеше да помни само името му и това, че са си прекарали невероятно.
Прибра туптящото сърцето под балтона си и тръгна обратно към света на живите.