Магьосник

          Събота следобед е. Тъкмо се връщам от лекции. Университетът по магия и други изящни изкуства още се вижда в далечината. Навън вали, но аз съм облякъл плътната си черна роба и дори съм се завил с наметалото, та изобщо не усещам студа. На главата си съм сложил дълъг цилиндър. Обувките ми са туристически, така че локвите не са ми проблем. Само тежкият сак, който влача на рамо, смрачава усмивката ми.

          Минавам през докторската градинка на път за центъра. С тази дегизировка не очаквам да ме познаят. Аз съм семпъл минувач, който перфектно се слива с обстановката. Поне така си мисля. До себе си чувам леко подхлъзване на крак и веднага се обръщам със светкавичните си рефлекси да хвана предмета.
          Оставам учуден, когато в ръцете ми се озовава красиво младо момиче. Ниско на ръст, коса кестенява, очите кафяви и плътни. Носи шапка с пискюлче и дълго палто. Чадърът ѝ се търкаля по асфалта. С нея забелязвам и малко момче.

          Тя е не по-малко изненадана и от мен. Държи се странно, но на лицето ѝ е изписана радост. Ухилена е.

          Извинява ми се. Не гледала къде ходи. Такава си била - разсеяна и винаги в облаците.

          Отвръщам ѝ, че всеки има такива моменти. Да не се притеснява. Разрошвам косата на момчето и ѝ казвам, че има красиво и здраво дете. Самото то играе танц с линиите на баланса, които се променят като времето и са ясни като слънцето през август месец. Казвам ѝ да се замисли да го направи магьосник. Ще му отива. А и какви магии ще прави само – красота!

          Тя се подхилва. Явно не ме е взела на сериозно. Казва ми, че това е брат ѝ, а тя деца нямала. Млада била още. Кимвам с глава и правя малка крачка, с която загатвам, че работата ми тук е свършена. Имам други ангажименти. Свалям си цилиндъра и се покланям дълбоко.

          Тя ме хваща за ръка и ме моли да ѝ покажа някой фокус. Момчето много ги обичало. Пък нали и аз съм бил фокусник... Тук я прекъсвам. Преглъщам. Бавно и спокойно ѝ казвам, че не съм никакъв фокусник, а магьосник. Правя магии. Такива неща. Това ѝ казвам. Тя пък ми казва, че каквото и да покажа, щяла да бъде доволна. Красива е и някак сърцето ми се свива при мисълта, че никога повече няма да я срещна.

          Решавам да се направя на мъж и да изпълня огнен танц. Лесно е като детска игра. Отварям вътрешното си око. Виждам линиите баланса. Заставам в поза подходяща за танца - вдигнал съм единия си крак и съм го свил в коляното. Едната ми ръка сочи небето. Така пресичам точно три линии и с това изпълнявам първите условия за танца. След това се завъртам в кръг, за да оформя кълбо енергия. Затварям очи, за да мога да го моделирам по волята си. Усещам го как тече по тялото ми, след секунда чувствам пламъка да бушува в мен и с малък пирует изпускам цялата енергия.

          Отварям очи, за да се почувствам като съвършен феникс, но осъзнавам, че нищо не се е случило. Около мен огъня липсва, а някои от зяпачите ще се попикаят от смях колко нелепо изглеждам.

          Само загрявам, казвам на момичето, което още гледа със същия интерес.

Добре, казвам си на ум, дори да не ми се получи огнения танц, ще покажа арканното си шоу. Ще има много цветове и експлозии. Надали ще навреди на някой, особено толкова разсеяно в пространството.

          Приготвям се в поза лунен ангел - двете ми ръце са разперени като криле, докато краката ми са свити в коленете. Усещам движещите се линии на баланса и с две прецизни движения ги стискам с пръсти. Завъртам се в полукръг напред и после полукръг назад, за да извадя от баланс самите линии. Ставам на крака, правя два бързи пируета на място, за да изчистя цветовете и се отпускам, докато пляскам с ръце в ритъма на малките експлозии.

          Отварям очи. Нищо. От цялото увиване на линии, пресичане на енергийни центрове - нищо.

          ФОКУСНИК. ФОКУСНИК. Тези думи като камбанен звън се забиват в главата ми. Изглеждам като клоун пред детето. Дори фокусник не съм.

          Тогава се сещам, че в чантата си имам едно тесте карти цялото направено от петици Каро. Така поне мога да замажа провала с един фокус.

          Вадя тестето и ѝ казвам да си избере произволна карта. Момичето веднага изпълнява заръката ми и си взима произволна карта от тестето..

          Казвам ѝ, че картата в ръката ѝ е петица каро. Тя я обръща към мен и ми показва жестоката истина. Картата беше дама купа.

          Споменът се превръща на сапунени мехурчета и се размива безвъзвратно в пространството. Ставам от стола си и излизам на терасата. Сега, когато гледам детето ни, да си играе в двора, осъзнавам, че тя се е оказала много по-голяма магьосница от мен, а аз, жалкият фокусник дори не съм осъзнал какво се е случило.





Магьосник by Alexander Tsankov is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.
Permissions beyond the scope of this license may be available at http://proxyfantasy.blogspot.com.