Сладко от малини

            Беше ветровита априлска вечер, когато се прибираше от банката с вкисната физиономия. Всичките пари, които леля му му бе изпратила, бяха отишли за погасяване на онзи безсмислен заем, който бе изтеглил преди година. Вече бе отлагал твърде много и се наложи да върне много пари наведнъж.

            Бе си купил пиaно. Той и пиaно. Къде му беше ума?! Та той дори не можеше да чете ноти?! Дори не разбираше от солфеж, да не говорим за това колко бе сакат в ръцете… И въпреки това си взе пиано.

            Някак този музикален инструмент му напомняше за къщата на баба му и дядо му, отдавна продадена на безценица заради кризата. Когато беше малък, дядо му винаги му свиреше различни мелодии. Закупи си пианото, защото се надяваше старата къща да придобие от същия омагьосващ аромат. Не се получи. И все пак сърце не му даде да го продаде.

            Единствените пари, с които разполагаше бяха десетте лева, спестени от семестриалната такса. Месеца се очертаваше труден

            По път за вкъщи мина през близкия супермаркет и си взе няколко хляба, така да има, ако нещо се случи с останалите му пари. Винаги трябваше да се застраховаш за такива моменти.

            Прибра се в скромния си апартамент, метна хляба на масата и се гмурна леглото. Нямаше желание да пуска компютъра, нито си бе платил интернета, така че всичко, което можеше бе да съзерцава тавана.

            Дните му минаваха като месеци. Скучното му ежедневие в университета по икономика изяждаше всяка усмивка. По цял ден имаше занятия и се връщаше чак по-тъмно.

            Следващата седмица обаче се случи нещо странно. Тъкмо се прибираше капнал от умора и интуитивно се качваше по стълбите, когато за малко не се спъна в някакъв буркан.

            Добра се със сетни сили до лампата и цялото стълбище светна.

            Пред вратата му наистина имаше буркан. Малко бурканче с малиново сладко, както установи след като потопи пръст в него и опита.

            Нещо в него се съживи. Не знаеше кога го е оставил там, но ето че и на него му се усмихваше съдбата от време на време. Сияеше от радост. Не беше вкусвал друго освен хляб от вече седмица и това малко бурканче му спасяваше живота!

            Като светкавица се спусна към кухнята и извади две филийки, с две бързи намазвания пред него се намираше истинско пиршество.

            В началото посегна да ги изяде от раз, но се спря. Трябваше да им се наслади напълно. Трябваше да се отнесе с тях като с угощение.

            Отхапа една хапка и се потопи във вкуса на малините. Те нежно танцуваха балет с остарелия мухлясал хляб и тази наслада, която изпитваха вкусовите му рецептори не можеше да се сравни с никоя пържола или течен шоколад. Божествено! Амброзия!

            Не изяде цялото бурканче, реши да си похапва малко по-малко. Въпреки всичките му опити за пестене след няма и седмица бурканчето напълно беше привършило и той пак беше останал само на хляб.

            Един ден след това пред вратата си намери друго бурканче. Това вече беше странно. Ако първото бурканче можеше да го смята за едно от онези чудеса, за които трябва да благодариш на собствената си къса памет, то второто си беше оставено там нарочно. С цел.

            Гладът надделя и той прибра и това сладко от малини в дома си.

            Когато обаче намери трето бурканче любопитството му преля и той реши да разкрие кой е този анонимен благодетел.
            В деня след като свърши сладкото напусна университета по-рано и се затича към вкъщи. Там щеше да издебне анонимния си ангел пазител и да му благодари от все сърце.

            В главата му се загнезди една определена мелодия. Пиано се смесваше се с градския шум и той се пренасяше малко по-малко някъде другаде. Изпита същото чувство, което бе изпитвал като малък. Онова щастие и лекота, за която парите не означаваха нищо и единственото, което ти трябва е слънцето и щипка свободно време.

            Не осъзна кога. Не осъзнаваше защо. Просто по едно време звуците престанаха да са в главата му. Идваха от друго място. Пианото беше толкова игриво, толкова изящно. Звуците толкова кристални.

            В един момент се оказа тайно надничащ в собствения си апартамент.

            Момиче с дълга до кръста чуплива коса, облечено в лятна рокля, приличащо повече на ангел от колкото на човешко същество, стоеше на малката му табуретка и играеше по пианото. За нея изглеждаше като детска игра, но мелодията, която свиреше, караше неговият свят да се размива на различни цветове, да се завихря във водовъртеж и да го корабокрошира в непознати води.

            Усещаше онази мека топлина от домашната камина, каквато винаги имаше при баба му и дядо му. Онова късче уют, което бе търсил толкова време.

            Излегна се на стената и заслуша. Не му беше нужен дом, за да се почувства като вкъщи. Всичко от което се нуждаеше беше малко музика и бурканче сладко от малини.


Сладко от малини by Alexander Tsankov is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.
Permissions beyond the scope of this license may be available at http://proxyfantasy.blogspot.com.